400 милиона европейци ще гласуват за нов Парламент и за нов председател на Европейската комисия

Обратното броене вече започна — остават само 100 дни, докато първата изборна секция за европейските избори бъде отворена. Във второто по големина демократично упражнение в света, 400 милиона души могат да дадат своя глас за нов Европейски парламент. Новите 751 европейските депутати, които ще заемат местата си през месец юли, не само ще определят посоката на европейската политика в следващите 5 години, но и ще изберат лидера на изпълнителния орган на Европейския съюз — председателя на Европейската комисия.

Защо тези избори са по-различни?

Значително нарасналите през 2009 г. пълномощия на Европейския парламент се усещат все по-силно, особено в момента, когато Европейският съюз се опитва да преодолее последствията от икономическата криза и членовете на ЕП изготвят законодателство в тази насока, като например за ефективно бюджетно регулиране, за спасяване на банките в затруднено положение и за определяне на таван на бонусите, получавани от банкерите. Ето защо изборите през май ще позволят на гласоподавателите на допринесат за засилването или за промяната на посоката, която Европа е поела, за да се справи с икономическата криза, както и за много други въпроси, засягащи ежедневието ни.

За първи път политическото разпределение на членовете на Европейския парламент ще определи кой ще бъде начело на Европейската комисия — изпълнителният орган на ЕС, който предлага европейското законодателство и съблюдава неговото прилагане. Според новите правила ръководителите на правителствата в ЕС, които ще предложат кандидата за председател на бъдещата Комисия, трябва да направят това въз основа на резултатите от изборите. Европейският парламент ще избере новия председател на ЕК с мнозинство на съставляващите го членове, т.е. кандидатът трябва да получи поне половината (376) от гласовете на всички 751 депутати в ЕП. В този контекст, европейските политически партии ще посочат или вече са посочили своя кандидат за тази ръководна позиция, преди изборите за Европейски парламент. Това ще позволи на гражданите да имат решаваща роля при избора на председател на Комисията.

Новото политическо мнозинство в ЕП, което ще възникне в резултат на изборите, ще има също така огромна роля при изготвянето на европейското законодателство през следващите пет години в области, вариращи от единния пазар до гражданските свободи. Парламентът — единствената пряко избирана европейска институция, вече е първостепенна част от системата за взимане на решения в ЕС и има равноправна на националните правителства тежест по почти всички европейски закони. По този начин гласоподавателите ще бъдат по-влиятелни от всякога.

Бележка за редакторите

Политически партии

В момента в Парламента има седем политически групи, които представляват повече от 160 национални партии.

Според правилата на ЕП, членовете на политическа група трябва да споделят сходна политическа ориентация и да включват поне 25 членове, представляващи поне една четвърт от държавите членки (в момента — най-малко седем). Членовете на Парламента, които не искат или не могат да бъдат включени към нито една политическа група, се наричат „независими“.

Избирателен закон

Съществуват общоевропейски правила за изборите, но до голяма степен те се организират съобразно националните традиции и закони. Например всяка държава членка определя дали да използва затворена или отворена листа, или дали да има определен праг, стига той да не е по-висок от 5%. Има някои правила относно допустимостта на кандидатите, но всяка държава членка може също да налага свои собствени ограничения. Минималната възраст за гласуване е 18 години във всички страни, с изключение на Австрия, където е 16. Минималната възраст за кандидатиране за член на ЕП варира в различните страни, но в повечето случаи е 18 години.

Гласуването е задължително в Белгия, Люксембург, Кипър и Гърция.

Текущата работа на ЕП до края на мандата

Въпреки че вниманието сега е насочено към предстоящите избори, работата на сегашния парламент не е приключила и през следващите месеци ще се вземат множество политически и законодателни решения. Законодателните досиета, които са включени в дневния ред на настоящия парламент, включват: резолюция за единния оздравителен механизъм за спасяване на фалирали банки, банковия съюз, гарантиране на депозити, пакет за телекомуникациите, инспекции на храната и на здравето на животните, командировани работници, защита на данните, безопасност на продуктите, пристанищните услуги, пакета за железниците и правилата за „единно европейско небе“. Парламентът трябва да гласува също окончателните текстове за наказателни санкции при пазарни спекулации, за емисиите на въглероден двуокис от автомобилите, за пазарите в директивата за финансовите инструменти, както и директивата за тютюневите изделия. Дебатите за Тройката — Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ, както и следенето от страна на Американската агенция за национална сигурност, също са част от дневния ред. 

Информационно бюро на Европейския парламент в България