Европейската комисия одобри българска схема в размер на 218 милиона евро (426 милиона лева) за подпомагане на определени земеделски производители в контекста на нахлуването на Русия в Украйна.

Схемата беше одобрена съгласно временната рамка за държавна помощ при кризи, приета от Комисията на 23 март 2022 г. и изменена на 20 юли 2022 г., въз основа на член 107, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), като призна, че икономиката на ЕС изпитва сериозни затруднения.

Изпълнителният заместник-председател на Комисията Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви: Селскостопанският сектор пострада особено тежко от увеличението на цените на енергията и на други разходи за вложени ресурси, причинено от нахлуването на Русия в Украйна и свързаните с него санкции. Одобрената днес схема на стойност 218 милиона евро ще даде възможност на България да помогне на земеделските стопани, засегнати от настоящата геополитическа криза. Продължаваме да подкрепяме Украйна и нейния народ. В същото време продължаваме да работим в тясно сътрудничество с държавите членки, за да гарантираме, че националните мерки за подкрепа могат да бъдат въведени своевременно, координирано и ефективно, като същевременно се защитават еднаквите условия на конкуренция на единния пазар.

Българската мярка

България уведоми Комисията съгласно временната рамка при кризи за схема в размер на 218 милиона евро (426 милиона лева) за подпомагане на определени земеделски производители в контекста на нахлуването на Русия в Украйна.

Мярката ще може да се използва от микро-, малки и средни предприятия, занимаващи се с първично производство на определени селскостопански продукти, които са засегнати от увеличението на цените на енергията, торовете и други разходи за вложени ресурси, причинено от настоящата геополитическа криза и свързаните с нея санкции. Схемата обхваща първичното производство на следните селскостопански продукти: дребни и едри преживни животни, коне, пчелни кошери, плодове и зеленчуци (по-специално салати и марули, бамя и тиквички), розово масло, винени лози, ядки и тютюн.

По тази схема допустимите бенефициери ще имат право да получат помощ в ограничен размер под формата на преки безвъзмездни средства. Размерът на помощта за всеки бенефициер ще се изчислява въз основа на броя на животните и на хектарите земеделска земя.

Комисията установи, че българската схема отговаря на условията, посочени във временната рамка при кризи. По-специално помощта i) няма да надвишава 62 000 EUR на бенефициер; и ii) ще бъде предоставена не по-късно от 31 декември 2022 г.

Комисията стигна до заключението, че българската схема е необходима, целесъобразна и пропорционална за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС и с условията, посочени във временната рамка при кризи.

Въз основа на това Комисията одобри мярката за помощ съгласно правилата на ЕС за държавната помощ.

Контекст

Временната рамка за държавна помощ при кризи, приета на 23 март 2022 г., позволява на държавите членки да използват гъвкавостта, предвидена в правилата за държавната помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на нахлуването на Русия в Украйна.

Временната рамка при кризи бе изменена на 20 юли 2022 г., за да бъде допълнен пакетът от мерки за подготвеност за зимата и в съответствие с целите на плана REPowerEU.

Според временната рамка при кризи държавите членки могат да предоставят следните видове помощ:

  • ограничена по размер помощ, под всякаква форма, на предприятия, засегнати от настоящата криза или от последващите санкции и ответни санкции, до увеличените размери от 62 000 EUR и 75 000 EUR съответно в секторите на селското стопанство и на рибарството и аквакултурите и до 500 000 EUR във всички останали сектори;
  • помощ за осигуряване на ликвидност под формата на държавни гаранции и субсидирани заеми;
  • помощ за компенсиране на високите цени на енергията. Помощта, която може да бъде предоставена под всякаква форма, ще компенсира частично предприятията, по-специално енергоемките потребители, за допълнителните разходи, дължащи се на извънредни увеличения на цените на газа и електроенергията. Общата помощ за всеки бенефициер не може да надвишава 30 % от допустимите разходи и — за да се стимулира енергоспестяването — следва да е свързана с не повече от 70 % от потреблението му на газ и електроенергия през същия период на предходната година, до максимум 2 милиона евро във всеки един момент. Когато дружеството понася оперативни загуби, може да е необходима допълнителна помощ, за да се гарантира продължаването на дадена стопанска дейност. Следователно за енергоемките потребители интензитетите на помощта са по-високи и държавите членки могат да предоставят помощ, надвишаваща тези тавани, до 25 милиона евро, а за предприятия, осъществяващи дейност в особено засегнати сектори и подсектори — до 50 милиона евро;
  • мерки за ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници. Държавите членки могат да създават схеми за инвестиции в енергия от възобновяеми източници, включително водород от възобновяеми източници, биогаз и биометан, съхранение и топлинна енергия от възобновяеми източници, включително чрез термопомпи, с опростени тръжни процедури, които могат да бъдат осъществени бързо, като същевременно включват достатъчни предпазни мерки за защита на еднаквите условия на конкуренция. По-специално държавите членки могат да разработват схеми за конкретна технология, която има нужда от подкрепа с оглед на специфичния национален енергиен микс; и
  • мерки за улесняване на декарбонизацията на промишлените процеси. За да се ускори допълнително диверсификацията на енергийните доставки, държавите членки могат да подкрепят инвестиции за постепенно извеждане от употреба на изкопаеми горива, по-специално чрез електрификация, енергийна ефективност и преминаване към използване на водород от възобновяеми източници и водород от електролиза на вода, който отговаря на определени условия. Държавите членки могат или i) да създадат нови схеми, основани на търгове, или ii) да подкрепят пряко проекти, без тръжни процедури, с определени ограничения на дела на публичната подкрепа за всяка инвестиция. За малките и средните предприятия, както и за особено енергийно ефективните решения, ще бъдат предвидени специални допълнителни бонуси.

Във временната рамка при кризи се посочва също как следните видове помощ могат да бъдат одобрявани за всеки отделен случай при спазване на определени условия: i) подкрепа за дружествата, засегнати от задължително или доброволно ограничаване на потреблението на газ, ii) подкрепа за запълването на газохранилища, iii) преходна и ограничена във времето подкрепа за преминаване към по-замърсяващи изкопаеми горива, при условие че се полагат усилия за енергийна ефективност и се избягват блокиращи ефекти, и iv) подкрепа за предоставянето на застраховане или презастраховане на дружества, които превозват стоки до и от Украйна.

Контролираните от Русия субекти, които са обект на санкции, ще бъдат изключени от приложното поле на тези мерки.

Временната рамка при кризи съдържа редица предпазни мерки:

  • пропорционална методика, изискваща връзка между размера на помощта, която може да бъде предоставена на предприятията, и мащаба на стопанската им дейност и излагането им на икономическите последици от кризата;
  • условия за допустимост — например определяне на енергоемките потребители като предприятия, за които закупуването на енергийни продукти възлиза на поне 3 % от производствената им стойност; и
  • изисквания за устойчивост — държавите членки се приканват да обмислят по недискриминационен начин въвеждането на изисквания, свързани с опазването на околната среда или сигурността на доставките, когато отпускат помощ за допълнителни разходи, дължащи се на изключително високите цени на природния газ и електроенергията.

Временната рамка при кризи ще бъде в сила до 31 декември 2022 г. за мерките за подкрепа на ликвидността и мерките за покриване на увеличените разходи за енергия. Помощ в подкрепа на внедряването на възобновяеми енергийни източници и декарбонизацията на промишлеността може да се предоставя до края на юни 2023 г. За да се гарантира правна сигурност, Комисията ще оцени на по-късен етап необходимостта от удължаване на срока.

С временната рамка при кризи се допълват многобройните възможности, с които държавите членки разполагат, за да разработят мерки в съответствие с действащите правила на ЕС за държавната помощ.  Така например правилата на ЕС за държавната помощ предоставят на държавите членки възможност да помагат на предприятията да се справят с недостига на ликвидност и на тези, нуждаещи се от спешна помощ, за да оцелеят. Освен това член 107, параграф 2, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз дава възможност на държавите членки да компенсират дружествата за вредите, причинени пряко от извънредно събитие, като например тези, причинени от настоящата криза.

Освен това на 19 март 2020 г. Комисията прие временна рамка в условията на пандемията от коронавируса. Временната рамка в условията на COVID бе изменена на 3 април8 май29 юни13 октомври 2020 г., 28 януари и 18 ноември 2021 г. Както беше обявено през май 2022 г., срокът на действие на временната рамка в условията на COVID не беше удължен след определения краен срок 30 юни 2022 г., с някои изключения. По-специално мерките за подкрепа на инвестициите и платежоспособността все още могат да се прилагат съответно до 31 декември 2022 г. и 31 декември 2023 г. Освен това временната рамка в условията на COVID вече предвижда гъвкав преход при ясни предпазни мерки, по-специално за възможностите за преобразуване и преструктуриране на дългови инструменти, като например заеми и гаранции, в други форми на помощ, като например преки безвъзмездни средства, до 30 юни 2023 г.

Неповерителната версия на решението ще бъде представена под № SA.103875 в регистъра на държавните помощи на уебсайта на Комисията, посветен на конкуренцията, след като евентуалните въпроси, свързани с поверителността, бъдат решени. Новите публикации на решения за държавна помощ в интернет и в Официален вестник се посочват в седмичния електронен бюлетин за конкуренцията — Competition Weekly e-News.

Повече информация относно временната рамка при кризи и други действия, предприети от Комисията за справяне с икономическите последици от нахлуването на Русия в Украйна, може да бъде намерена тук.