• ЕС трябва да покаже лидерство, като повиши целите си за намаляване на емисиите до 2030 г.

• Нахлуването на Русия в Украйна подчертава колко неотложна е реформата на глобалната енергийна система

• Спазване на годишния ангажимент за финансиране на борбата с изменението на климата в размер на 100 млрд. щатски долара и начало на плащанията през 2022 г.

• ЕС е с най-голям принос във финансирането на борбата с изменението на климата за развиващите се страни

Парламентът призовава всички държави да поставят по-високи цели в областта на климата до 2030 г. преди COP27, за да ограничат глобалното затопляне в съответствие с Парижкото споразумение.

В четвъртък Парламентът прие резолюция, в която са изложени исканията към 27-та сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, която ще се проведе в Египет в периода 6–18 ноември. Евродепутатите смятат, че кризите в областта на климата и биологичното разнообразие са сред най-важните предизвикателства, пред които е изправено човечеството. Те са обезпокоени от констатациите в Доклада относно разликите по отношение на емисиите на Програмата на ООН за околната среда за 2021 г., в който се казва, че дори ако бъдат изпълнени по-амбициозните национални цели в областта на климата до 2030 г., температурата все пак ще се повиши с 2,7°C. Отчетените тенденции показват сериозно отклонение от целите на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне под равнището от 2°C и постигане на 1,5°C.

Според резолюцията войната на Русия срещу Украйна и последиците от нея засилват необходимостта от спешна промяна на глобалната енергийна система. Евродепутатите призовават за спешни действия още през настоящото десетилетие. Според тях много от обещанията за постигане на нулеви нетни емисии в дългосрочен план са формулирани неясно и непрозрачно.

Г-20 и ЕС трябва да повишат своите цели в областта на климата за 2030 г.

Членовете на ЕП подчертават, че ЕС ще намали емисиите на парникови газове с повече от 55%, ако приеме позициите на Парламента по пакета на ЕС „Подготвени за цел 55 през 2030 г.“ и плана RePowerEU. Те призовават ЕС и всички държави от Г-20 да покажат лидерство и да се ангажират с по-амбициозни цели за намаляване на емисиите в навечерието на COP27. ЕС и другите държавите следва също да актуализират своите национално определени приноси (НОП).

Финансиране на борбата с изменението на климата в развиващите се страни

В резолюцията се припомня, че ЕС има най-голям принос за финансирането на борбата с изменението на климата. Тя настоятелно призовава развитите страни да гарантират целево годишно финансиране на борбата с изменението на климата със 100 млрд. щатски долара, което те са обещали на развиващите се страни, и средствата да бъдат отпуснати още от тази година. Същата средногодишна сума трябва да се подсигури и за периода 2020 — 2025 г. Членовете на ЕП подчертават също позицията на Парламента относно механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) – ЕС трябва да предостави финансова подкрепа, която е поне равна по финансова стойност на приходите, генерирани от продажбата на сертификати за корекция на въглеродните емисии на границите. Така ще се подкрепят усилията на най-слабо развитите страни за декарбонизация на техните икономики.

Парламентът приветства т.нар. Диалог от Глазгоу относно загубите и щетите, който следва да се съсредоточи върху финансирането на развиващите се страни, като ясно се дава приоритет на безвъзмездните средства пред заемите. Така ще се предотвратят, сведат до минимум и превъзмогнат загубите и щетите, свързани с неблагоприятните последици от изменението на климата.

Резолюцията беше приета с вдигане на ръка.

Контекст

Делегация на Парламента ще присъства на COP27 в периода 14—18 ноември.

Парламентът е съзаконодател в областта на енергетиката и климата за прилагане на Парижкото споразумение. Преди ЕС да може да сключи международни споразумения, Парламентът трябва да даде своето съгласие.

Парламентът настоява за по-амбициозно законодателство на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие и обяви извънредно положение в областта на климата на 28 ноември 2019 г. През юни 2021 г. Парламентът прие Европейския закон за климата, който превръща политическия ангажимент на Европейския зелен пакт за неутралност на ЕС по отношение на климата до 2050 г. в обвързващо задължение за ЕС и държавите членки. В момента Парламентът преговаря с държавите членки относно пакета „Подготвени за цел 55 през 2030 г.“, за да се даде възможност на ЕС да постигне по-амбициозната цел до 2030 г.