Днес отбелязваме 30-ата годишнина на Кохезионния фонд. За тези 30 години Кохезионният фонд инвестира близо 179 млрд. евро в икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС.
(c) European Union, 2015
Създаден с Договора от Маастрихт като инструмент на политиката на сближаване – която, от своя страна, е необходимо допълнение на единния пазар, Кохезионният фонд бе натоварен с мисията да инвестира в транспортната инфраструктура и в опазването на климата и околната среда. Сред основните му инвестиционни оси са подобряването на водоснабдяването и на пречистването на отпадъците, енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници и пътната и железопътната инфраструктура.
Фондът обхваща държавите членки с брутен национален доход (БНД) под 90 % от средния за ЕС, като целта е да се насърчи сближаването между европейските икономики. Подкрепата от Кохезионния фонд, както и цялостното финансиране по линия на политиката на сближаване, допринесоха за повишаването на националния доход в ползващите се от него държави. Ирландия и Испания бяха първите държави, чийто БНД надхвърли прага за използване на Кохезионния фонд – 90 % от средния за ЕС БНД.
Кохезионният фонд финансира емблематични проекти, които преобразуваха цели региони и градове и им помогнаха да застигнат останалата част от ЕС. Например през 1998 г. фондът подкрепи изграждането на моста „Васко да Гама“ в Лисабон (Португалия); със своите 12,3 км. той е най-дългият мост в ЕС. Фондът подкрепи и построяването в южна Португалия на язовир „Алкуева“ на река Гуадиана – един от най-големите европейски стратегически водни запаси.
Фондът изигра възлова роля и за развитието на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), като в нейните рамки подкрепи изграждането и модернизирането на 7 800 км шосейни пътища и 3 600 км железопътни линии, както и на много водопроводи и тунели. В България той финансира строежа на най-дългия железопътен тунел в Югоизточна Европа – между Елин Пелин, Вакарел и Костенец. Фондът също така подкрепи изграждането на втори коловоз между главното адриатическо пристанище на Словения Копер и Дивача. В Испания Кохезионният фонд подпомогна изграждането на съвременна национална мрежа от високоскоростни влакове. Благодарение на фонда, по железопътната линия между полските градове Варшава и Гдиня бе подобрен пътническият превоз по балтийско-адриатическия коридор.
Израз на инвестициите на фонда в развитието на устойчив обществен градски транспорт е метрото във Варшава, Будапеща, Букурещ, София и Прага. В Братислава, с финансиране от Кохезионния фонд бе построена трамвайната линия Петрзалка с нейния известен мост.
Фондът подпомогна изграждането на летища за по-добро свързване на присъединилите се към ЕС в началото на века държави. Сред примерите са летищата на Талин, Варшава, Вроцлав и Жешов.
Фондът подкрепи редица инфраструктурни инвестиции. Сред тях са свързването на 6 млн. души с чиста питейна вода и осигуряването на пречистване на отпадъчните води за 10,5 млн. души. Той подпомогна и рециклирането на 4,2 млн. тона градски отпадъци.
Фондът инвестира и впроекти за защита от горски пожари на 8,3 млн. души, както и за защита от наводнения на 11,4 млн. души.
„Кохезионният финансов инструмент“, както първоначално се наричаше Кохезионният фонд, бе създаден на 1 април 1993 г. и влезе в сила през 1994 г. Първоначално от Кохезионния фонд се ползваха Гърция, Ирландия, Португалия и Испания (1994—1999 г.). От 2004 г. той обхвана Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения; от 2007 г. – България и Румъния, а от 2013 г. – Хърватия.
След разширяването от 2004 г. бюджетът на Кохезионния фонд значително се увеличи: за периода 1994—1999 г. той бе 18 млрд. евро, за 2000—2006 г. – 30,6 млрд. евро, за 2007—2013 г. – 68,5 млрд. евро, а за 2014—20 г. 61,4 млрд. евро.
За програмния период 2021—2027 г. над 37 % от средствата на фонда в размер на 48,03 млрд. евро са заделени за целите в областта на климата. Тук спадат 6,9 млрд. евро за чист градски транспорт, 3,3 млрд. евро за енергийна ефективност и 16,9 млрд. евро за инвестиции в железопътното и шосейното рамо на TEN-T.
Понастоящем от Кохезионния фонд се ползват 15 държави членки, чийто брутен национален доход (БНД) на глава от населението към момента на сключване на споразумението за многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. бе под 90 % от средния за ЕС. Това са България, Чехия, Естония, Гърция, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Словения.
