Нов закон повишава целта на ЕС за въглеродните поглътители за земеползването и горското стопанство, което следва да намали парниковите газове в ЕС през 2030 г. с до 57% в сравнение с 1990 г.

Днес Парламентът прие с 479 гласа „за“, 97 гласа „против“ и 43 гласа „въздържал се“ преразгледания регламент относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС). Той цели да увеличи естествените поглътители на въглерод и да превърне Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г., както и да подобри биологичното разнообразие в съответствие с Европейския зелен пакт.

Европейски и национални цели за увеличаване на въглеродните поглътители до 2030 г.

Целта на ЕС за 2030 г. за нетни поглъщания на парникови газове в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство ще бъде определена на 310 млн. тона еквивалент на CO2, което е с около 15% повече, отколкото понастоящем. Тя трябва да гарантира допълнително намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС през 2030 г. от 55% на около 57% в сравнение с нивата от 1990 г.

Всички държави членки на ЕС, ще имат национално обвързващи цели за 2030 г. за поглъщанията и емисиите от ЗПЗГС въз основа на последните равнища на поглъщания и потенциала за по-нататъшни поглъщания. Настоящите правила ще се прилагат до 2025 г. и държавите от ЕС ще трябва да гарантират, че емисиите в сектора на ЗПЗГС не надвишават количеството на поглъщанията. От 2026 г. страните от ЕС ще разполагат с четиригодишен бюджет за периода 2026—2029 г. вместо обвързващи годишни цели.

Управление, гъвкавост и мониторинг

Предвижда се гъвкавост между ЗПЗГС и Регламента за разпределяне на усилията, така че държавите членки да могат да закупуват или продават кредити за поглъщане, за да постигнат националните цели. Механизмът също така ще гарантира, че държавите членки ще получат обезщетение в случай на природни бедствия, като например горски пожари.

Мониторингът, докладването и проверката на емисиите и поглъщанията ще бъдат подобрени, включително чрез използване на повече географски данни и дистанционно наблюдение, така че напредъкът на държавите от ЕС към постигането на техните цели да може да бъде наблюдаван по-прецизно.

Държавите от ЕС ще бъдат задължени да предприемат коригиращи действия, ако не реализират достатъчно напредък в постигането на целите. Ще има и санкция за неспазване: 108% от разликата между определената цел за емисиите на парниковите газове и целта в техния бюджет за парникови газове за периода 2026—2029 г. ще бъдат добавени към целта им за 2030 г. За да се гарантира постигане на целта на ЕС, Комисията ще представи доклад за напредъка не по-късно от шест месеца след първия глобален преглед, договорен съгласно Парижкото споразумение. Ако е целесъобразно, Комисията ще предприеме последващи действия във връзка със законодателните предложения.

Цитат

След гласуването докладчикът Виле Ниенистьо (Зелените/ЕСА, Финландия) заяви: „Поглъщанията на ЕС намаляват през последното десетилетие. Този закон ще гарантира, че секторът на земеползването ще изпълни своята роля в справянето с климатичната криза, тъй като сега имаме по-амбициозна цел и предпазни мерки, като например по-добри данни и по-строги изисквания за докладване, по-голяма прозрачност, както и преглед до 2025 г. За първи път това законодателство разглежда съвместно биологичното разнообразие и климатичната криза, като държавите членки също трябва да вземат предвид принципа за ненанасяне на значителни вреди“.

Следващи стъпки

Съветът на ЕС все още трябва да одобри официално текста, който след това ще бъде публикуван в Официален вестник на ЕС и ще влезе в сила 20 дни по-късно.

Контекст

Регламентът за разпределяне на усилията е част от пакета „Подготвени за цел 55 през 2030 г.“, който представлява планът на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г., в съответствие с Европейския закон за климата.